Една трета от българите са без интернет

Домакинствата с достъп до интернет у нас са се увеличили над три пъти и половина за 10 години (2007-2017). Въпреки това близо 1/3 от хората нямат такъв и обясняват, че "нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.)", че им липсват нужните знания и умения, че оборудването е скъпо. Това показват резултатите от изследване на Националния статистически институт за използването на информационно-комуникационни технологии в домакинствата и от лицата.

 

В 67.3% от домовете има интернет (при 19% през 2007 г.), в 63% - компютър, лаптоп или таблет (23.3% през 2007 г.). Най-висок е делът по първия показател в Югозападния и Южния централен район - 70.5% и 70.4%. Най-нисък е в Северозападна България (57.8%), която се слави като най-бедния регион.

 

Подрастващите не могат без нета, 87.2% от домакинствата с деца използват глобалната мрежа, в останалите процентът е 62%.

 

От 32.2% без достъп до интернет у дома 53.6% обясняват, че им липсват знания и умения, за да работят в мрежата, 48.8% опонират по друг начин: нямам нужда от него, не е полезен, нито интересен, казват те. Близо 30% от тези 32.2% казват, че оборудването им е скъпо.

 

През 2017 г. 58.8% от хората между 16 и 74 г. използва компютър всяка седмица - всекидневно или поне веднъж на 7 дни.

 

Най-активните потребители на компютри и интернет са на възраст между 16 и 24 г. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие в глобалната мрежа - 16.3% от хората между 65 и 74 г. сърфират редовно, а 15.7% използват компютър в ежедневието.

 

Мъжете са по-активни в новите технологии. 59.7% използват компютри, а 63.0% - интернет, докато при жените относителните дялове са съответно 58.0 и 60.8%.

 

Значителна е разликата на висшистите и останалите. 89.8% от хората с висше образование използват компютър в ежедневието си и 90.2% сърфират редовно в глобалната мрежа. Едва 27.7 и 32.0% от хората с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите на компютрите и интернет.

 

Най-често пред компютъра са учащите (95.6%), а 97.8% сърфират редовно.

 

За редовните интернет потребители мрежата е средство за общуване - 97.4% използват мрежата за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане/получаване на е-поща или споделяне на собствено създадено съдържание (текст, снимки, музика, видео) в уебсайт.

 

Най-популярната социална мрежа у нас е Facebook, като 38.5% от редовните интернет потребители проверяват акаунта си по няколко пъти на ден. 87% четат онлайн вестници, новини, списания, търсят информация за здравето, за стоки или услуги. 13% публикуват мнения по обществени или политически въпроси в сайтове, участват в онлайн анкети или гласувания или търсят и кандидатстват за работа.

 

През годината 12.1% са наели жилище от друго частно лице чрез специализирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или чрез социални мрежи. Намаляват хората, които се възползват чрез мрежата от споделеното пътуване - 3.9%.

 

20.7% са търсили онлайн съдействие или информация от държавната администрация.

 

44.3% от потребителите могат да копират или преместват файлове или папки, а 27.9% - да работят със софтуер за обработка на текст. 19.9% се справят с инсталиране на софтуер или приложения, 15% умеят да правят презентации. Само 1.2% са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.

 

17.7% пазаруват онлайн, най-често те са между 16 и 34 г. Търсят се предимно дрехи и спортни артикули, купуват се и стоки за дома. Почти 3/4 от българите обаче никога не са пазарували по интернет.

 

Снимка: Pixabay

 
 
Източник: standartnews.com, 11 декември 2017
loader

 

 

 

Настоящият сайт е създаден с финансовата подкрепа на Министерство на младежта и спорта, Национална програма 2011-2015 г., подпрограма 1 - Развитие на "Младежки информационно - консултантски центрове /МИКЦ/", по проект "Младежта за Видин, Видин за младежта", изпълняван от Сдружение "Активно общество" - Видин.