Нови 36 менторски екипа от по двама учители кандидатстват за участие в третото издание на програма „Роботика за България“. Кандидатите са от 36 училища в 27 населени места на страната. Списък с училищата, вижте тук.

 

Одобрените екипи в третото поредно издание на програмата ще бъдат подкрепени да сформират и развият поне един училищен отбор по роботика. За целта програмата ще предостави специализирано онлайн обучение, онлайн подкрепа относно правилата на състезанието First Lego League, оборудване за дейността на един отбор по роботика и възможност да участие на отбора във финалния фестивал в София, при отлично представяне на регионалните състезания.

 

В момента тече оценка на получените кандидатури. Същевременно подкрепените 16 менторски екипа във второто издание на програмата продължават участието си. Екипите, които бяха подкрепени в пилотното издание на програмата през 2015-2016 г. получиха възможност да изпратят заявки за продължаващо участие. Повече от половината подкрепени, са заявили желание на продължат. Списък с одобрените кандидати ще бъде публикуван на сайта на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ на 13 октомври 2017 г. 

 

Програма „Роботика за България“ се осъществява съгласно стандартите на състезанието First Lego League. Програмата е по идея и инициатива на SAP и се реализира в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“.

 

В резултат от програма „Роботика за България“, към днешна дата у нас има над 350 ученици на възраст от 10 до 16 години, които са придобили практически умения по програмиране и съответно са повишили успешното си представяне в училище. Разделени в училищни отбори по роботика, учениците конструират и програмират роботи, които изпълняват социално значими мисии. В рамките на програмата учениците разработват и научно-изследователски проекти. Добавена стойност на програмата са придобитите у децата умения за работа в екип. Програмата стимулира интереса на учениците към науката и технологиите и предоставя възможност за учене чрез преживяване. Програмата стимулира интереса на учениците към науката и технологиите, като работи активно с техните учители. До момента 62 учители, съставящи 31 менторски отбора в различни училища са обучени както в областта на роботиката, така и в придобиването на редица меки умения.

 

Директно в програмата активно участват над 350 ученици от 5-ти до 10-ти клас от 21 населени места в цялата страна: София, Видин, Шумен, Силистра, Гоце Делчев, Панагюрище, Разград, Кърджали, Свищов, Лом, Русе, Орешене, Добрич, Челопеч, Велико Търново, Брезово, Кюстендил, Враца, Варна, Сопот и Пирдоп. 

Фондация “Астика” обявява седмата годишна процедура за номиниране на личности за призовете “Доброволец на годината”.

 

Процедурата е част национален конкурс “Доброволец на годината”. Целта на конкурса е да се отдаде заслужено признание на доброволците за осъществените от тях доброволчески дейности.

 

Процедурата се осъществява онлайн (тук) и е отворена от 00:00 ч. на 4 октомври 2017 г. до 12 ноември 2017 г.

За 2017 г. номинации могат да правят в следните тематични области:

• хуманитарни дейности,
• околна среда, 
• човешки права, 
• култура и изкуство, 
• спорт и физическа активност.

 

Резултатите от националния конкурс ще бъдат оповестени на 5 декември 2017 г. на официална церемония в гр. Бургас.

 

Призьорите в конкурса ще бъдат удостоени с почетни статуетка и грамота, и материална награда. Тази година за пръв път ще бъде връчена доброволческа премия за подпомагане на бъдеща доброволческа дейност.

Пълната информация за конкурса е публикувана на сайта на организацията www.astika.eu.

(“Доброволец на годината” е защитена словестна марка).

 

Линк към електрония формуляр за номинациия: https://goo.gl/forms/4f8vmZTC01QpfUyw1

 

Условия за извършване на номинациите:

 

1. За “Доброволец на годината” може бъде номиран всеки български или чуждестранен гражданин, навършил 15 г. и осъществил своя доброволчески принос на територията на Република България, през последните 12 (дванадесет) месеца.

2. Номинираният за “Доброволец на годината” трябва да е дал своя принос в подготовката, организацията и реализацията на доброволческата дейност в една от слените тематични области:

• Хуманитарни дейности (вкл. опазване и съхранение на човешкия живот и здраве; подобряване благосъстоянието на хора в неравностойно положение; социална дейност, помощ в хуманитарни акции);
• Околна среда (опазване, развитие и възстановяване на околната среда, природозащитни акции, подобряване на средата за живот в градските ариали);
• Права на човека (промотиране и защита правата на човека; насърчаване на толерантността и превенция на всички форми на дискриминация; гражданско участие)
• Култура и изкуство (дейности за подпомагане и развитие на човешките културни ценности, културното многообразие и креативност, опазване на културното наследство и др);
• Спорт и физическа активност (насърчаване на физическа активност, масовия спорт)
• Международно сътрудничество (участие в Европейска доброволческа служба, Европейски корпус за солидарност и международни доброволчески мисии)

 

Материали, свързани с номинациите (придружаващи документи и доказателства за осъществена доброволческа дейност) може да се изпращат, в рамките на обявения краен срок – , по един от следните начини: на електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на пощенски адрес: Бургас 8000, п.к. 290 – “За Национален конкурс “Доброволец на годината”.

 

(Забежка: участието на доброволеца в обучения, семинари, както и други дейности, свързани с предмета на обичайната му трудови задължения, няма да бъдат отчетени като доброволчески принос)

Общо 14 училищни настоятелства от 14 населени места в страната изпратиха предложения в конкурса за шестото издание на програма „Знания за успех“. Списък с кандидатите вижте тук.

 

От средата на август до началото на октомври училищни настоятелства от цялата страна имаха възможност да кандидатстват с проекти предложения, свързани със STEM (STEM – Science, Technology, Engineering and Mathematics) обучението.

 

Освен с дейности за създаване на знания и умения у ученици в областта на STEM, тазгодишното издание на програмата предостави възможност на училищните настоятелства да кандидатстват и с инициативи, насочени към развитието на учители, преподаващи по STEM дисциплините.

 

В момента тече оценка на получените предложения. Одобрените кандидати ще бъдат обявени на сайта на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ на 23 октомври 2017 г.

 

Програма „Знания за успех“ се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с подкрепата на SAP. До момента по програмата са подкрепени 44 проекта на училищни настоятелства в 26 града и четири села в страната. Благодарение на това над 18 000 ученици от цялата страна получиха равен достъп до образователен ресурс и повишиха представянето си в училище.

 

Програма „Знания за успех“ е носител на редица награди и отличия. За програмата SAP спечели второ място в категория „Инвеститор в обществото“ за 2016 г. на наградите Българския форум на бизнес лидерите. През 2015 г. за програма „Знания за успех“, Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и SAP получиха наградата на Български дарителски форум за най-успешно партньорство между бизнес и НПО. През 2014 г. за програмата „Знания за успех“, е отличена с годишната награда „Подкрепа за библиотеките“ на Българската библиотечно-информационна асоциация. SAP е носител и на награда в категория „Социално отговорна кампания на годината“ на Годишните награди на b2b Media за своите инициативи в областта на образованието, сред които е и програма.

 

 

Това споделя Александра Георгиева – един от участниците в доброволческата инициатива „Село назаем 2", която се състоя от 15 до 24 юли 2017 г. Тя е един от 15-те градски доброволци, които за десет дни през юли се заселиха в Долни Вадин, община Оряхово. Инициативата стана много популярна и сигурно сте чували за нея, но според мен „Село назаем" е много повече от доброволческа акция, в която градски хора отиват на село за няколко дена, за да помогнат с каквото могат и да си прекарат добре. Около цялата работа има много за разказване и за размисъл. Какво още е „Село на заем“ споделя за НПО Портала Анелия Спасова, административен секретар-библиотекар в Народно читалище „Съзнание 1927“, с. Долни Вадин.

 

 

Какво ново се случи във второто издание на Село назаем?

 

Тази година фокусът бе в облагородяване и промяна на външната среда в Долни Вадин. Доброволците изградиха външна сцена и почистиха централната част на селото (дейности, които нито един от тях до момента не бе правил). В един от дните те сготвиха топъл обяд за всички жители на селото. Жест, който  стопли сърцата на много самотни стари хора. Разбира се, имаха възможност да се докоснат до нашите традиции, да участват в седянка, където слушаха в захлас разказите и песните на нашите баби. Посетиха Етнографската къща, Рибарската къща, крепостта Валериана в Долни Вадин. Разходиха се с лодки по Дунав и посетиха остров насред реката. В края на престоя си доброволците представиха на новоизградената сцена културна програма с песни, танци и игри – подарък към местната общност. Филмът „Истории като на кино” на Атанас Христосков и уникална изложба на дървени пластики с материал от Дунав съпътстваха тазгодишното „Село назаем”. Традиционно, проектът приключи в края на септември с филм и фотоизложба.

 

Какви хора се отзоваха на поканата ви?

 

Кандидатстваха 26 доброволци от  София, Варна, Пловдив, Бургас, Септември, Шабла, Русе. Имахме кандидати и от Италия и Македония. 20 от тях дойдоха чрез платформата Time Heroes, трима писаха по имейл, а други трима се обадиха по телефона. Имаше две майки, които държаха да участват с децата си. Много шарени хора кандидатстваха – юристи, IT специалисти, учител, хореограф, архитект, актьор, шивач, студенти по право, студенти по дентална медицина, по етнология и архитектура, строители и др. Възрастовата граница беше от 4 до 72 години. Тази година имахме и един задочен доброволец – Марин Маринов от Варна – библиограф, работил дълги години в Регионална библиотека Варна. В писмо до нас изказваше подкрепата си за проекта, но поради здравословни причини се включи задочно, като изпрати материал за Долни Вадин от 1904 г., публикуван в „Пътеводител на Оряховска околия”. Заръча ни да го покажем на всеки доброволец участващ в „Село назаем 2”.

 

Как ги подбрахте? Имаше ли „кастинг" и на какви условия трябваше да отговарят те?

 

Кастинг имаше. Имахме изискване хората да не са живели на село. Трябваше първо да се представят по имейл, а след това с всеки провеждахме телефонен разговор, за да преценим чисто психологически дали хората биха се справили. Беше важно при разговорите с тях да разберем какво ги е привлякло да кандидатстват, участвали ли са в други доброволчески инициативи, защо е важно да дойдат на село, готови ли са да работят тежка физическа работа и др. Дойдоха да помагат и доброволци от първата година. И така от първоначално 15 одобрени участника (от които най-възрастният бе на 57 г.) имахме още две деца и двама доброволци на собствени разноски. В последните дни в Долни Вадин пристигнаха и близки на някои от доброволците.

 

Как минаваше един ден на градските гости? С какво се занимаваха?

 

Работеше се по строга програма по часове. Работата започваше сутрин рано поради топлото време и приключвахме на обяд. По изключение два от дните работихме допълнително и вечер. Следобедите имаха разнообразни занимания, които ние от читалището им организирахме. Те сами обикаляха из селото и снимаха, записваха, срещаха се с местните, разпитваха. Имаха следобед, в който си организираха дискусия, обменяха мисли и предложения. Изнесоха на хората от селото културна вечер, като за тази цел разучиха местна влашка песен, репетираха и други местни песни, които да изпълнят. Някои от тях успяха да научат и две традиционни за Долни Вадин хора.

 

Повечето дни работата беше колективна. Заедно с местните майстори доброволци зидаха външната сцена, запълниха я и трамбоваха с 30 тона баластра. На ръка бъркаха и наляха 4 кубика бетон. Това е много тежък труд, но за тях е нещо ново, различно. Разделихме ги на групи, когато трябваше да почистват централната част на селото. Една група режеше и изхвърляше храсти, боклук, други метяха, трета група боядисваше бордюрите. В деня, когато приготвяха храна също разделихме групите – мъже, жени. Мъжете работеха на сцената, жените готвиха и разнесоха храната в домовете на хората. Тук може би е мястото да благодарим на доброволците от селото – 8 човека, без които нямаше да успеем да изградим сцената.

.

 
 

Какво научихте едни от други през тези десет дни?

 

Те научиха, че животът на село без взаимопомощ е немислим, че можеш топло да прегърнеш непознат и за няколко часа той да стане част от семейството ти, че тук хората жадуват да поговорят с някой, да разказват. На село един малък жест струва много и се помни дълго.

 

А ние разбрахме, че градските хора все по-често търсят селото, за да избягат от натоварения, мръсен град. Все повече младежи искат да бъдат доброволци, осъзнали значението и ползата. Видяхме как напълно непознати могат да работят заедно и да станат приятели. До ден днешен повечето от тях помагат на читалището. Заедно с нас участваха на фестивал в с. Асеново, общ. Никопол, за да дадат подкрепа на още едно малко село. Завърнаха се през септември, за да представим филм и фотоизложба „Животът на село в 10 дни”. От тях имаме уверението, че ще се връщат тук винаги, когато могат, и ще помагат с каквото могат.
 

 

Как се променя Долни Вадин през тези 10 дни, а и след това?

 

Всичко се променя и промяната не е само през тези 10 дни. Тя продължава дълго в спомените на местните. Променя се духът на селото. Оживява се. Хората са други – любопитни, усмихнати, разговорливи. Хората лека-полека променят затвореността си, виждат, че не са забравени. Искри има в очите им. Надежда. А когато виждаш, че са дошли хора от различни краища на страната тук, в Долни Вадин (където живеят 160 човека), и продължават да се завръщат, готови да помагат, някак си си даваш сметка колко им липсва спокойствието и простотата на живота на село. А на нас колко ни липсват хора.

 

Самото „Село назаем” също се променя и вече имаме нови идеи за следващото издание, когато и да се случи то. Имаме и идеи за събития извън проекта. Още през август тествахме една от тях. Направихме „Стрийт арт – Долни Вадин” – една много успешна инициатива, в която „има хляб“.

 

Какво е нужно, за да се подготви една такава инициатива?

 

Нужна е много вяра,  визия  и мечта. Трябва да си наясно какво искаш, защо го искаш. И в същото време реално да прецениш възможностите си. Трябва обаче да чуваш местните и хората, идващи отвън. Как те виждат нещата. Преди първото издание ни трябваше година, за да си избистрим идеята, искахме мнение, съвети от много градски приятели, от НПО организации. За „Село назаем 2” имахме много обратна връзка от доброволците от първото издание. Затова и тази година проектът е много по-различен – с фокус върху доброволчеството в полза на селото. В подготовката участваха освен нас – хората от читалището – и Кметство Долни Вадин, доброволци от първото „Село назаем” и частен дарител.

 

Тази година бяхме една от 13-те организации от цялата страна, които получиха финансиране за проектите си от програма VIVACOM Регионален грант 2016. Със средствата осигурихме пълния пансион на доброволците, разходите за транспорт, организирахме фотоизложба и купихме продуктите за приготвянето на топъл обяд за местната общност.

 

Със собствени средства поехме разходите за баластра, кинопрожекцията и тениски за доброволците – за добре дошли.

 

Кметство Долни Вадин се включи със строителни материали за сцената. Илиян и Катя Андонови, наши спонсори, подариха на всеки доброволец специално изработена флашка за спомен от „Село назаем 2”. Надграденото личи. Всеки път, когато хората минават през центъра, си спомнят колко труд оставиха тук градските герои. Думите отлитат – граденото остава, за да напомня.
 

 

Десетдневният престой на доброволците завърши с кръгла маса, на която те ви представиха своята гледна точка и предложения за бъдещото развитие и на инициативата, и на селото. Какви идеи ви дадоха?

 

Трудно можем да изброим всички. Имаше много предложения за подобряване на живота в Долни Вадин, които не зависят от нас. Те са въпрос на държавна или общинска политика. Като цяло те виждат Долни Вадин като място за спокойна почивка, възможности за риболовен, къмпинг, вело, конферентен туризъм. Видяха място, където да се прави тиймбилдинг и арт фестивал. Видяха възможност хора от IT сферата да работят с изнесен офис от Долни Вадин. Едно от предложенията бе много интересно – да се проведе игра тип Eskape Game за доброволци. Предложения, които тепърва ще трябва заедно да обсъждаме и да търсим възможности за тяхното осъществяване.

 

Местни хора за „Село назаем“:

 

„За втора поредна година приемам Весела у дома. Още от първото „Село назаем” тя стана като моя дъщеря. Много си я обичам. Винаги, когато ми се обажда, ме прави щастлива за дълго време. Уча я да меси питки, мекички. Показвам и различни селски манджи. Тази година след „Село назаем 2” й гостувахме в София. Разхожда ни къде ли не, показа ни много забележителности. Почувствахме се специални. Тя и семейството й са винаги добре дошли у дома и тя го знае. Покрай този проект се сдобих с още една дъщеря.” - Первина Тодорова – 57 г.

 

„Радвам се, когато доброволците от „Село назаем” са тук. Щастлива съм, че граждани искат да идват на село. Това е добър знак. Имам надежда, че селата няма да умрат. Обичам, когато идват и искат да разказвам случки от миналото. Последният път им казах много влашки поговорки, игри, броенки, с които сме израсли. Приятни са разговорите с младите. Сред тях и аз се чувствам млада. А винаги съм щастлива, когато моят доброволец Иванчо се обажда или идва ме види” - Спаска Станева – 83 г.

 

„Доброволците ми дават живот. Тази година ги научихме да пеят песента за Долни Вадин. Много умни млади хора, които с желание и ентусиазъм искат да научават… Миговете с тях са много приятни. Обменяме истории, говорим си за много неща. С тях забравям за годините си и искрено се забавлявам. Бях силно впечатлена от културната програма, която подготвиха. Те до последно работиха по строежа на външната сцена и между другото репетираха, а представянето им беше запомнящо се. Възхищавам им се и с нетърпение очаквам следващите доброволци.” - Недялка Димитрова – 87 г.
 

 
-----------------------------------------------

Фейсбук албум – Село назаем за 10 дни

 

Проектът „Село назаем“ 2  е реализиран с финансиране от програма VIVACOM Регионален грант 2016, в партньорство с Български център за нестопанско право.

Третото издание на VIAVCOM Регионален грант очаквайте през ноември.

 

 Снимки: Народно читалище „Съзнание 1927" и доброволци.

 

 

Управляващият орган на Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) публикува обществена поръчка „Консултантска подкрепа на УО на ОПДУ за подготовката и провеждането на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения за НПО и СИП по Специфична цел 3 „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики” на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“

 

Поръчката включва услуги по предоставяне на подкрепа на УО на ОПДУ за подготовката и провеждането на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения за НПО и СИП по Специфична цел 3 на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“. 

 

Обявените условия са резултат и от проактивната позиция на ФГУ и партньори като членове на Комитета на наблюдение към програмата. Поръчката е отворена за кандидатстване и от неправителствени организации. 

 

Това е и първа стъпка по отваряне на процедурата за кандидатстване с проектни предложения в рамките на ОПДУ от страна на гражданските организации. Изпълнителят, избран с тази поръчка ще отговаря за формулиране на насоките, оценка и избор на проектни предложения по тези цели.

 

 

Накратко, това е алтернативна икономика, извън държавните и корпоративните структури. Икономика от хората за хората и с грижа за околната среда. Имало я едно време, има и сега, и по света, и в България. Основава се на взаимопомощ и на доверие. Сред най-популярните й форми са градски градини, фермерски пазари, хранителни банки, магазини на дребни производители, етични банки, платформи за споделяне на храна, фондове за групово финансиране, мрежи са споделяна на услуги и други видове кооперации.
 

В Италия, например, групи хора се обединяват от идеята да си осигуряват качествена местна храна. Подобни форми вече има и у нас. Хората се кооперират, като събират средства помежду си и наемат други хора, които да отглеждат в стопанство прасета, крави, кози, кокошки, зеленчуци, плодове и др. Според членството си и срещу размера на личната си вноска те имат право периодично да получават определена част от продукцията на стопанството. Така си гарантират чиста храна на добра цена, без отрови, без измама.
 

В Южна Испания пък безработни млади хора в селскостопански регион се обединяват, за да произвеждат заедно зеленчуци и плодове, като разменят част от продукцията си за други стоки и услуги с други производители. За целта използват своеобразна местна „социална валута“. По този начин се облагодетелства местната общност, а не някоя банка или корпорация. Стимулира се местното производство и се гарантира частичен пазар на всеки от участниците.
 

В САЩ (и не само) са популярни т. нар. банки за време (time banks). Във всяка от тях членуват хора, които имат определени професионални умения и ги разменят за услуги на други членове в мрежата. Разменната валута е часове, а не пари. Или просто казано – услуги на бартер.   
 

Социалната солидарна икономика (ССИ) е стара колкото света, но се възражда поради многобройните глобални икономически, социални и екологични кризи. Днес тя е движение на практици, професионалисти, на граждани, които искат да променят начина, по който е структурирана съвременната икономика. Така че да печелят тези, които произвеждат и създават, а не само малцина от техния труд. Да се произвежда и консумира локално, да се щади природата, да се съхранява биоразнообразието.
 

В центъра на ССИ са:

Социалната солидарна икономика в Европа представлява 10% от всички предприятия в съюза и включва над 11  милиона души – около 6% от заетите в ЕС.
 

Множество примери за форми на този тип икономика от цял свят можете да намерите на http://www.solidarityeconomy.eu/, в раздела SUSY MAP. Сайтът  е един от продуктите на много мащабен международен проект, в който участва и нашата страна, и за който ще стане дума по-късно.
 

Като правна форма практиките на ССИ по света могат да бъдат кооперативи, социални предприятия, формални мрежи или клъстери, неправителствени организации, частни фирми. Сферите, в които най-често се срещат тези форми, са органично земеделие, справедлива търговия, критична консумация, устойчив начин на живот, повторна употреба, рециклиране и преразпределение, екологични стоки, предоставяне на услуги.
 

Защо е важна?

 

 

Според изследвания¹ 767 млн. души в света живеят под международното ниво на бедност от 1.9 щатски долара на човек на ден. Близо 198 млн. души нямат работа, 400 млн. нямат достъп до основни здравни услуги и 67 млн. деца са извън училище. Разликата между Севера и Юга продължава да расте, докато в същото време разликата между богати и бедни в Европа се е увеличила, като 9.6% от европейците са изправени пред ситуация на сериозни материални лишения. Технологиите и автоматизацията в производството и селското стопанство освобождават все повече работна ръка.

 

Икономиката на солидарността е един от отговорите на тези тенденции, на бедността, на уязвимите социални групи от хора и малки бизнеси, чрез самостоятелно организирани форми на помощ и взаимопомощ.

 

Български експерти по темата работят в Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП). НПО Порталът ви среща с д-р Димитър Матев, заместник-председател на неправителствената организация. Той е и хоноруван преподавател в Нов български университет и в Американския университет в България. Има над 20 годишен опит в управлението на фондове и програми. Експерт е по корпоративна социална отговорност и развитие на човешките ресурси.
 

Балканският институт е една от 26-е организации от 32 държави, които участват в тригодишния проект SUSY (SUstainability and SolidaritY in Economy) за изследване на социалната икономика по света. 23 от включените държави са членки на ЕС, а 9 са страни от Африка, Азия и Латинска Америка – Боливия, Бразилия, Индия, Малайзия, Мавриций, Мозамбик, Палестина, Тунис и Уругвай). Основната задача на проекта е да събере информация за конкретния опит по света, да спомогне за по-доброто разбиране на съдържанието на солидарната социална икономика, да информира широката общественост за ролята, която този вид икономика може да играе в борбата срещу бедността и в насърчаването на устойчивия начин на живот. Цел на проекта е и да свързва заинтересованите хора в мрежа, така че да си взаимодействат.
 

 

България, чрез Балканският институт, е една от четирите държави, които участват в управителния комитет на проекта. Институтът отговаря пряко за подготовката и провеждането на работни семинари по места, в които се събират различни институции, организации, работодатели, профсъюзи и хора с отношение към социалната и солидарна икономика. Целта на  дискусиите е да се набележат какви са проблемите в тази област и какво може да се направи, за да бъдат решени.
 

У нас такива срещи са се провели в Габрово за Северен централен регион и в София за Югозападния регион. На срещата в София работодателска организация и всички участници подкрепят актуалното тогава предложението за освобождаване от данък добавена стойност на дарени храни. (Благодарение на усилията на различни организации от 1 януари 2017 г. тази промяна вече е факт. Отпадна облагането с ДДС на дарени храни в полза  на хранителни банки. С условието, че общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не трябва надхвърля 0,5 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната календарна година.)
 

Димитър Матев споделя, че за пореден път е бил приятно изненадан от предприемчивостта на хората по места. И дава пример с интересна фирма от Габрово, която събира производители на храни и хранителни продукти. Особеното е, че те се произвеждат натурално, по начина, по който са ги произвеждали нашите баби и дядовци – без инсектициди, пестициди и пр. „Беше им много трудно да намерят фурна, която пече хляб само на дърва, а не на газ или електричество. Другият им проблем беше да намерят майстор грънчар, който да произвежда автентични и евтини глинени съдове, а не такива, които са продават на туристите – лакирани и нашарени. Те са хубави, но не са автентични, а и са по-скъпи. Намерили такъв майстор в Троян и днес ползват тези съдове за „опаковка“ на храните, които предлагат. Ако върнете гърнето, ви връщат и парите“ – разказва той.
 

Солидарният момент в този случай е, че се подкрепят уязвими бизнеси – такива, които произвеждат ръчно, по естествен начин. Те трудно могат да се конкурират на големия пазар по цена. Тяхното конкурентно предимство е качеството и социалният елемент като добавена стойност.
 

Според д-р Матев у нас инициативата за солидарна икономика е изцяло в ръцете на отделни предприемчиви хора, защото няма държавна политика, свързана със стимули за развитието й. От доклад на проекта SUSY научавам, че това важи и за Източна Европа въобще. Държавата у нас се фокусира върху социалната икономика (има и национална концепция за нейното развитие), но д-р Матев смята, че на нея се гледа преди всичко като икономика, която може да създаде заетост сред хората с увреждания. Това, разбира се, е важно, но според него социалната икономика е много повече. Тя е икономика, която инвестира част от печалбата си в различни аспекти от развитието на местните общности или цялото общество.
 

Терминът социална и солидарна икономика включва две понятия, между които има някои разлики. Социалната икономика „съжителства" с традиционната пазарна икономика, като се бори с обществените неравенства, които тя създава, докато солидарната е алтернатива на традиционната и се стреми да промени цялата социално-икономическа система в името на благосъстоянието на хората и планетата.  "Социалната солидарна икономика е начин да се задоволят човешките потребности чрез икономически дейности - като производство и обмен на услуги – които укрепват такива ценности като социална справедливост, екологична устойчивост, сътрудничество, взаимно подпомагане, общност и демокрация" - обобщава д-р Матев.

Проучванията в рамките на SUSY показват, че държавата с най-добре развита солидарна икономика в Европа е Италия, а извън Старият континент – Бразилия, където голямата пропаст между бедни и богати се оказва силен фактор за самоорганизацията на хората.

„В България кооперативното движение има много стара традиция преди 1944 г. Но има и доста дълъг период, в който тази форма на социална и солидарна икономика не съществуваше. Кооперативите бяха дискредитирани от ТКЗС-тата, които бяха насилствено формирани, а хората в тях работеха цял ден за 30 стотинки. Днес си припомняме какво е било преди този период. Чувам, че благодарение на инициативни хора има ТКЗС-та, които са се запазили и са се върнали към първоизточника, към онази доброволна форма, в която е в интерес на своите членове, а не на държавата. Такива примери ме карат да мисля, че ситуацията е оптимистична“ – споделя д-р Матев.
 

Примери, с които държавата ни е отбелязана на глобалната картата на  социалната и солидарна икономика, са включени в сайта на SUSY – solidarityeconomy.eu:

 

За всяко подобно начинание според д-р Матев са необходими предприемчиви хора с добра идея, съмишленици, които имат доверие помежду си и първоначална инвестиция. „Много е важно да бъде направен добър бизнес план за развитие. Банките могат да помогнат много на този тип предприемачи с опита на кредитните си експерти, те да ги посъветват дали даден бизнес ще успее или не. Банките са консервативни институции и ако не могат да видят в някой бизнес печалба, не биха го подкрепили. Това е добра обратна връзка за предприемача“ – обяснява той.
 

Гражданските организации могат да подкрепят развитието на социалната солидарна икономика, като дават гласност на добри инициативи и проекти. „Ние в НПО сектора сме добри в предоставянето на неформални обучения, в които можем да работим със заетите в малкия бизнес“ – споделя д-р Матев. Той смята също, че ако едно НПО бъде привлечено като партньор в някаква форма на солидарна икономика, то самото може да добави бизнес елемент в работата си, в рамките на позволеното от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

 

Проблеми, които решава икономиката на солидарността

 

 

„Неотдавна на една конференция говорихме, че в съвсем близко бъдеще, след 2-3 години, огромна част от заетите хора ще останат без работа. И вече не трудът ще произвежда благата, а технологиите. В развитите държави като Дания и Холандия заетите в селското стопанство хора са вече едва 2-3 процента. В Германия са 3-5%. Така че можем да предположим, че съвсем скоро всички селскостопански стоки в Европа ще бъдат произвеждани от около 5 % от цялата работна ръка. По данни на Евростат в момента  10-12% са заетите в производството на промишлени стоки. Но с темповете на автоматизация този процент също ще намалява. В близко бъдеще 10 % от работната сила ще произвежда всички блага. Заетостта и в услугите намалява вече е 50 % процента, при 60% до преди няколко години. И какво става? 50-60 процента от хората в Европа след две три години няма да имат работа“ – разказва д-р Матев. Според него солидарната социална икономика може да поеме част от тази работна сила, която ще бъде „освободена“. Тези хора ще могат да се занимават с нещо, което е полезно и за тях, и за обществото, и което не може да бъде произведено от технологиите. Наред с това солидарната икономика допринася за опазването на околната среда и за устойчивото използване на природните ресурси.
 

Какво предстои по проекта SUSY у нас

 

Между 24 и 28 октомври, в културния център Г8 в София ще се състои кинофестивалът COECONOMY, който се организира от Балканския институт по труда и социалната политика. В петте дни ще бъдат показани документални филми, които разглеждат темата за солидарната икономика. Входът е свободен.
 

Предстои да бъде пуснато и мобилно приложение – карта с инициативи на ССИ от цял свят.
 

Проектът SUSY ще приключи в началото на 2018 г. с конференция в Брюксел и среща с европейски парламентаристи. „Подготвили сме декларация, която искаме да внесем за обсъждане в ЕП и се надяваме да бъде приета, колкото и дълъг и сложен да е процесът. Целта е да призовем към създаване на стимулиращи условия в държавите членки за развитие на солидарната и социална икономика“ – споделя д-р Матев.
 

-------------------
¹Източник: SUSY - Данни от Световната банка, МОТ, СЗО, ЮНЕСКО и Inequality Watch
 

Материали от проекта:

По време на Европейската седмица на програмирането над 800 ученици от 14 български града ще влязат в света на програмирането по забавен и нетрадиционен начин. Представители на младежкото звено към Фондация „4.0“ и служители на развойния център на SAP в София влизат в класната стая за да покажат на учениците колко забавно може да бъде програмирането и да представят кои са кариерните възможности, свързани с него.

 

В периода 7 – 22 октомври, когато се отбелязва Европейската седмица на програмирането, екип от двама ученици и служител на SAP ще посетят 15 училища в 14 различни населени места в страната. Срещите по места ще се състоят в презентация на професиите, свързани с програмирането, както игра - практическо занимание по програмиране. В края на срещите учениците ще получат сертификат за участие.

 

Училищата, където ще се проведе инициативата, са избрани след проведен конкурс в рамките на инициативата „Запознайте се и програмирайте успеха“. От 10 юли до 1 септември, училища, получавали подкрепа през годините от съвместната образователна програма на ФРГИ и SAP – „Знания за успех“, имаха възможност да изпращат мотивации за участие в инициативата. Одобрените кандидати са от Видин, Вършец, Попово, Смядово, Вълчи дол, Троян, Свищов, Сопот, Казанлък, Костенец, Драгиново, Кърджали, Смолян и Кюстендил. Пълен списък с участниците вижте тук.

 

Инициативата „Запознайте се и програмирайте успеха“ надгражда постигнатите резултати от проектите, реализирани по места в рамките на програма „Знания за успеха“ в областта на STEM обучението и предоставянето на възможности за кариерно ориентиране и развитие.

 

„Запознайте се и програмирайте успеха“ се организира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ заедно с Фондация „4.0“ в партньорство и с подкрепата на българския развоен център на SAP. Инициативата е насочена към ученици от населени места с органичен достъп до качествен информационен ресурс и в отговор на предизвикателствата към тях: разбиране на дисциплините, свързани с информатика и ИТ; практическо онагледяване на преподавания материал по информатика и ИТ; мотивация за изучаване на информатика и ИТ; очаквания на пазара на труда, свързани с дигиталните компетенции.

 

Освен представяне на програмирането по нетрадиционен начин, инициативата „Запознайте се и програмирайте успеха“ има за цел да вдъхнови интереса на учениците към програмирането и да ги подпомогне в избора им на кариера.

 

За трета поредна година стипендиантската програма „Study iT First” е отворена за мотивирани хора с интерес в сферата на информационните технологии. Програмата подкрепя таланта и уменията на студенти по ИТ, в първи курс на обучение, както и тяхната професионална реализация. До момента програмата е изградила общност от 25 проактивни младежи, които не само се фокусират върху академичното си представяне, но и работят за усвояване на работни практики в реална среда. Към днешна дата, програмата търси следващите 10 стипендианти, които да станат част от тази общност.

 

Ученето е първо

 

Отчитайки необходимостта от добра теоретична подготовка и схващане на проблематиката в цялостна концептуална рамка, „Study iT First“ поставя основен акцент върху академичното образование. Програмата подпомага стипендиантите с месечна стипендия в размер на 400 лв. за една академична година.

 

„Често студентите започват работа още в първи курс и в повечето случаи тази работа не е по-специалността, в която са ги приели да следват. Разбира се има и такива, които директно започват да работят по специалността. Съгласен съм, че нищо не може да те подготви по-добре за работа от практиката, но теорията и базовите понятия, на които тя се изгражда за незаменими за общото разбиране на проблемната материя. Програмата ми помогна да наблегна на ученето, като същевременно ми осигури финансиране и не по-малко важното възможност да натрупам опит по специалността.“, разказва един от стипендиантите.

Работни практики с личен ментор

Освен, че стимулира усвояването на теоретични знания, програма „Study iT First“ подкрепя стипендиантите в придобиването на практически умения, като осигурява реална работна среда и менторство. Третото издание на програмата предвижда работа в корпоративна среда между 4 и 6 часа седмично в развойния център на SAP в София. Заедно със своя личен ментор, служител на компанията, стипендиантите има възможност да работят по реални проекти.

 

„Като цяло за мен програмата е една здрава основа, която ми позволи да се концентрирам върху образованието си и паралелно да се развивам като специалист, като двете никога не си пречат. Едно от най-хубавите неща е, че имам ментор, с когото мога да обсъждам всичко на комфортно и неформално равнище. Той е специалист, който всеки ден се занимава с реални проекти в една от най-големите компании в бранша. От него научих много неща – актуални практики, организация на екипите и изобщо какво е да бъдеш програмист.“, допълва впечатленията си друг стипендиант.

Стаж по специалността

След приключване на академичната година, програмата предоставя летен стаж по специалността и възможност за старт на кариерата в SAP. Стажът надгражда придобитите знания и умения и създава мотивираща среда, в която младежите да се докоснат изцяло до работата в компанията.

 

„На стажа научих много технически детайли, нещо ключово беше възможността да работя върху актуален проект, който да влиза в истинска употреба, и който включва няколко съвременни технологии. Научих някои от концепциите в организацията на екипите и тяхната дейност в една софтуерна компания, разбрах, колко приятна е обстановката в SAP и придобих ценен опит. Най-предизвикателното нещо беше да работим в срокове. Естествено в началото беше по-трудно, но менторите ни помогнаха да се научим да разпределяме задачите си, за да се справяме навреме. Стажът ми беше уникална възможност да създам контакти с хора от бранша, в който искам да се развивам.“, категоричен е един от стипендиантите.

 

Ако искаш да бъде един от следващите 10 стипендианти, които “Study iT First” ще подкрепи, изпрати:

 

• попълнен формуляр за кандидатстване на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

• уверение за записана текуща академична година

 

• принтскрийн на оценките от приемните изпити (сканирана диплома за средно образование за кандидатите, приети с оценка от матура)

 

Конкурсът е отворен до 9 октомври. Научи повече тук. 

 

„Study iT First” се реализира от SAP Labs България в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Програмата стартира през 2015 г., а от тогава до сега са подкрепени 25 първокурсници да се фокусират върху академичното си образование и да придобият нови знания и умения в областта на софтуерната разработка.

 

Конкурсът за благотворителен проект е отворен за ученици от 8-и до 12-и клас

от цялата страна

 

За втора година фондация „Благотворител“ дава възможност на гимназисти да осъществят своята кауза и да променят заобикалящата ги среда. Целта на конкурса е да насърчи доброволчеството и уменията на младежите да напишат и изпълнят свой проект.

 

До 31 октомври учениците ще подготвят проект за реализирането на благотворителна инициатива и ще кандидатстват в  конкурса „Млад Благотворител“. Петте най-добри проекта ще представят идеята си във видеоклип пред тричленно жури, което ще избере победителите. Тази година има две награди. Първата е финансиране на каузата с бюджет от 2000 лв., а втората – с 1000 лв. Членове на журито, което ще оценява финалистите, са Красимира Величкова от Български дарителски форум, Надя Обретенова от БНТ и Пенка Лазарова от фондация „Благотворител“.

 

Победителите ще реализират проектите си в рамките на учебната година, като задължително условие е да организират кампания за набиране на поне още 10% от бюджета.

 

Миналата година победителите бяха ученици от Свищов, които искаха да сложат стойки за колела в училищата в града, в който няма градски транспорт. Така учениците имат мотивация да спортуват повече, а и градът е по-чист. Бяха монтирани стойки във всички училища в Свищов, пред няколко спортни зали и на други ключови места в центъра.

 

Фондация „Благотворител“ повече от 13 години работи в образователната сфера, като предимно подпомага деца, лишени от родителски грижи. През последните 7 години  осъществява програма „Добродетели“, която насърчава развиването на добрите качества на характера на децата в детски градини и училища.

 

Вече по традиция, конкурсът стартира в рамките на Седмицата на фондациите и дарителите в България, организирана от Български дарителски форум.

 

Условия за кандидатстване.


 

От 7 до 22 октомври, по време на Европейската седмица на програмирането у нас ще се проведе инициативата „Запознайте се и програмирайте“. Близо 1500 деца и младежи от цялата страна ще участват в различни интерактивни събития, за да видят на практика - как идеите оживяват чрез програмиране.

Инициативата „Запознайте се и програмирайте“ има за цел да подпомогне адаптацията на младите хора към утрешния дигитален свят, като вдъхнови интереса им към програмирането и като предостави възможности да научат повече за софтуерната разработка като кариерен избор.

Общо 30 вдъхновяващи събития ще се проведат в 19 български града по време на Европейската седмица на програмирането. Събитията са с различен формат – от хакатони през фестивали и клубове до работилници и филмови събития. На местно ниво събитията ще се реализират от граждански организации, като всяко събитие е финансирано с до 300 евро в рамките на програмата. Вижте кои са подкрепените събития на сайта на инициативата www.meet-and-code.org.

„Запознайте се и програмирайте“ се реализира благодарение на SAP в партньорство с Techsoup Europe и с немската неправителствена организация Haus des Stiftens. SAP провежда инициативата в още 14 държави - Австрия, Хърватия, Чехия, Германия, Унгария, Казахстан, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Швейцария и Украйна. В отделните страни организатори на инициативата са партньорските организации на Techsoup Europe, част от глобалната мрежа TechSoup.

В България „Запознайте се и програмирайте" се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) като единствен партньор на TechSoup за България. Благодарение на това партньорство от 2009 г. насам ФРГИ е предоставила безвъзмездно над 1000 лицензирани технологични продукта на над 700 български НПО и читалища. Пазарната стойност на предоставените продукти надвишава 1 600 000 лв. ФРГИ е инициатор на редица обучения за повишаване на технологичните знания и умения на представители на неправителствения сектор.

„Запознайте се и програмирайте“ съчетава две от основните направления, по които ФРГИ подкрепя гражданските организации у нас: предоставяне на възможности за детско и младежко развитие и въвеждане STEM обучение.